Опазването на глобалния климат е задача, в която трябва да се включат всички, без да се опитват да противопоставят индустрия на екология. За страни като България европейските мерки могат да имат и стимулиращ ефект.
Европа се опитва да спасява своя климат, останалата част на света бездейно наблюдава. България повече клони към останалата част на света, която предпочита да обяснява, защо европейските климатични цели не могат да се изпълнят така, както са формулирани. Известно е недоволството на България от предоставените й квоти за въглероден двуокис, които според правителството са несправедливи и недостатъчни.

Остава впечатлението, че европейските мерки се осъзнават – ако не като екологичен фундаментализъм – то поне като непрактикабилни в сегашната ситуация на криза. Един морално остарял спор: Стигаме до стария спор – кое е по-важно: запазването на работните места или чистият въздух. Всъщност, този спор е не само стар, но и морално остарял, защото има страни, които отдавна доказват, че двете неща не са непременно в противоречие. Вярно е, че статистиките на редица индустриални европейски държави всъщност би трябвало да съдържат и онези „мръсни“ производства, които отдавна са изнесени към по-далечните Индия и Китай например. Но спорът в крайна сметка опира и до нещо много по-важно: става дума за това, каква икономика и какъв околен свят ще се оставят на по-следващите поколения.

А това изисква конкретна работа: Да се предвидят административни и данъчни преференции за „чистите производства“, да се стимулират финансово научните изследвания и развойната дейност, да се направляват инвестиции към онези сфери, които осигуряват бъдещо високотехнологично и „чисто развитие“ на индустрията. Всичките тези неща впрочем създават нови работни места и то не малко. Фирмената консултантска агенция Роланд Бергер посочва в последното си проучване за Германия, че правителствената програма за опазване на климата и околната среда ще създаде половин милион нови работни места до 2020 година.

Нужни са не квоти, а решения: Страна като България е редно да се възползва шанса на сегашната криза, като пренастрои икономическите си приоритети и заложи на модернизация и на съвременен енергиен стандарт, вместо на архаични производствени дейности за нискоквалифицирани и нископлатени кадри. Вместо да се борим за „квоти“ и да се радваме, ако ни отпуснат някое допълнително право да замърсяваме околната среда, би трябвало да търсим решения за бъдещето. И да не гледаме на екологията като на лукс, прилягащ само на богатите държави. Не стане ли това, ще си останем и в екологично и в социално отношение европейската „Индия“. В технологично – тя май ни е надминала.

рез последните години у нас все по-често се говори за биологично земеделие, респ. производство на биологични храни от растителен или животински произход. Дали заради модата да се консумират подобни храни, продиктувана от стремежа към здравословен начин на живот, дали заради борбата на човечеството за опазване на природната среда и намаляване на излъчването на вредните емисии, все повече хора не само се замислят, но и решават коренно да преориентират производството във фермите си. Научно казано – минават от конвенционално към биологично земеделие, а на достъпен език – земеделие без изкуствени торове и препарати.

Този вид земеделие датира от дълбока древност, но поради факта, че години наред е бил пренебрегван от специалисти и производители, е почти непознат, смята се за сложен, скъп и най-вече безнадежден за изпълнение. Това обаче съвсем не е така. В това сами ще се убедите, ако спазвате препоръките от страницата, които веднъж в месеца ще бъдат насочени изцяло към изграждане и развитие на модерна биологична ферма. Ферма, която да задоволява потребностите не само на фамилията, но която гордо може да предложи продукти не само на родния, но и на международния пазар. Естествено, това няма да стане с магическа пръчка. Искат се търпение и постоянство и най-вече стриктно прилагане на правилата, необходими не само за модерно производство, но и за сертифицирането на продукцията. Не е за пренебрегване и стартовата инвестиция, която на пръв поглед може да изглежда непосилна, но при всички случаи необходима за всеки успешен бизнес.