Опазването на глобалния климат е задача, в която трябва да се включат всички, без да се опитват да противопоставят индустрия на екология. За страни като България европейските мерки могат да имат и стимулиращ ефект.
Европа се опитва да спасява своя климат, останалата част на света бездейно наблюдава. България повече клони към останалата част на света, която предпочита да обяснява, защо европейските климатични цели не могат да се изпълнят така, както са формулирани. Известно е недоволството на България от предоставените й квоти за въглероден двуокис, които според правителството са несправедливи и недостатъчни.
Остава впечатлението, че европейските мерки се осъзнават – ако не като екологичен фундаментализъм – то поне като непрактикабилни в сегашната ситуация на криза.
Един морално остарял спор: Стигаме до стария спор – кое е по-важно: запазването на работните места или чистият въздух. Всъщност, този спор е не само стар, но и морално остарял, защото има страни, които отдавна доказват, че двете неща не са непременно в противоречие. Вярно е, че статистиките на редица индустриални европейски държави всъщност би трябвало да съдържат и онези „мръсни“ производства, които отдавна са изнесени към по-далечните Индия и Китай например. Но спорът в крайна сметка опира и до нещо много по-важно: става дума за това, каква икономика и какъв околен свят ще се оставят на по-следващите поколения.
А това изисква конкретна работа: Да се предвидят административни и данъчни преференции за „чистите производства“, да се стимулират финансово научните изследвания и развойната дейност, да се направляват инвестиции към онези сфери, които осигуряват бъдещо високотехнологично и „чисто развитие“ на индустрията. Всичките тези неща впрочем създават нови работни места и то не малко. Фирмената консултантска агенция Роланд Бергер посочва в последното си проучване за Германия, че правителствената програма за опазване на климата и околната среда ще създаде половин милион нови работни места до 2020 година.
Нужни са не квоти, а решения: Страна като България е редно да се възползва шанса на сегашната криза, като пренастрои икономическите си приоритети и заложи на модернизация и на съвременен енергиен стандарт, вместо на архаични производствени дейности за нискоквалифицирани и нископлатени кадри. Вместо да се борим за „квоти“ и да се радваме, ако ни отпуснат някое допълнително право да замърсяваме околната среда, би трябвало да търсим решения за бъдещето. И да не гледаме на екологията като на лукс, прилягащ само на богатите държави. Не стане ли това, ще си останем и в екологично и в социално отношение европейската „Индия“. В технологично – тя май ни е надминала.
