Многократно използване и рециклиране
Голяма част от отпадъците представлява ценна суровина и може да бъде върната обратно в производствения процес или пък да й се намери друго приложение. Многократното използване и рециклирането са дейности, които спомагат за снижаване на употребата на суровини и енергия и намаляват количеството на отделените отпадъци. Рециклирането на материалите, посочени по-долу, води до икономия на:
Основните принципи за добро управление на отпадъците
Изгаряне в инсинератори
Около 17% от отпадъците в страните от Европейския съюз биват изгаряни. Този начин на третиране се смята за по-съвременен — много от опасните компоненти се трансформират в по-малко вредни химични съединения, значително намалява и обемът на отпадъците. Въпреки това, изгарянето в инсинератори има много странични ефекти, които крият съществени опасности:
• Във въздуха се отделят значителни количества серни и азотни оксиди, хлороводород, диоксини, тежки метали и др.
• Има реална опасност от замърсяване на подпочвените води.
• Отделената пепел трябва да бъде заровена при специални условия, за да се избегне замърсяване на почвата.
Заравяне в сметища
Шестдесет и седем процента от отпадъците в страните от Европейския съюз биват заравяни в сметища. Това е най-широко застъпеният начин на третиране на отпадъците в Централна и Източна Европа. С заравянето на отпадъците отчасти се намалява тяхното вредно въздействие върху околната среда. И все пак сметищата оказват негативно влияние върху природата:
• Отделянето на CO2 и метан вследствие на деградацията на органичната материя допринася за засилване на парниковия ефект.
• Заровените пестициди, органични замърсители, цианиди, нитрати, тежки метали могат сериозно да застрашат качеството на водите, най-вече подпочвените.
• Сметищата правят невъзможно по-нататъшното използване на земята за други цели.
• Често в заровените отпадъци протичат вторични химични процеси, които могат да доведат до образуването на опасни вещества. Съвременните общества търсят решения на проблемите със сметищата чрез:
• Използване на по-чисти, безотпадъчни технологии;
• Производство на все повече продукти, подлежащи на биоразграждане;
• Прилагане на различни програми и проекти, насърчаващи хората да използват многократно или да рециклират материали и стоки;
• Въвеждане на допълнителни такси върху опаковките;
• Увеличаване на таксите при заделянето на земи за нуждите на сметищата.
Компостиране
В Европа като цяло, компостирането е изключително слабо прилагано третиране на органичните отпадъци. Има и няколко изключения: в Испания се компостират 21% от общинските битови отпадъци, в Португалия — 10%, в Дания — 9%, във Франция — 6%. Практики на компостиране се срещат още в Холандия, Германия и Италия. Главната пречка пред по-широкото използване на компостирането е липсата на пазар за компоста.
Защо да компостираме?
Чрез правенето на собствен компост вие подпомагате себе си и вашата околна среда.
Компостирането ви спестява пари като намалява необходимостта от закупуването на:
подобрители за почвата;
изкуствен тор;
органичен тор;
Компостирането помага на градината да расте, защото компостът:
подобрява структурата на почвата;
подхранва растенията и почвата ви;
помага на почвата да задържа влага;
е условие да се произвеждат екологично чисти плодове и зеленчуци;
Компостът подпомага околната среда като:
намалява количеството отпадъци, изпращани в депата;
намалява нуждата от изкуствени химични торове;
намалява броя на курсовете на сметосъбиращите коли до депото;
Производствени отпадъци
Това са отпадъците от добив на суровини и енергия, производствени дейности и търговия с материали и продукти. Около тридесет български предприятия генерират приблизително 90% от производствените отпадъци. С най-голям дял са неорганичните отпадъци от термични процеси — 46%, и неорганичните отпадъци от химически процеси — 32%. Само около 25% от производствените отпадъци се преработват, а 71% се депонират. По данни на Министерството на околната среда и водите над 99 % от общото количество отпадъци са натрупани на депа, принадлежащи на предприятията, а останалите се депонират съвместно с битовите отпадъци на общински депа. За преработване се предават отпадъци от производство и обработка на пластмаси, хартия и картон (89%), метали (95%), стъкло (62%). Голяма част от отпадъците от хранително – вкусовата промишленост се оползотворяват в селското стопанство – като храна в животновъдството и за наторяване. Останалото количество се депонира съвместно с битовите отпадъци на общински депа.
Проблемите, които следва да се решат в следващите години, са предизвикани от:
• подценяване на управлението на отпадъците на фирмено ниво
• лошото финансово състояние на предприятията
• липсата на инвестиции
• ниските разходи за депониране, които в много случаи не покриват напълно разходите за опазване на околната среда
• липсата на съвременни съоръжения, капацитет и инсталации за третиране на някои видове отпадъци
• смесването на опасни с неопасни производствени отпадъци
• ниското ниво на обмен на отпадъци в рамките на различните видове промишленост
• липсата на ефективен контрол от страна на общините върху депониране на производствени отпадъци на общински депа
• липсата на координация между общини и предприятия при планиране и изграждане на регионални съоръжения
• липсата на управление на отпадъците на регионално ниво
• фактът, че частният сектор не е навлязъл в производството на оборудване и в предлагането на услуги, свързани с третиране на производствени отпадъци.
Строителни отпадъци
Строителните отпадъци се формират от строителство, ремонт и реконструкция на сгради и други обекти. Тези отпадъци се образуват както от дейността на строителните фирми, така и от гражданите. До момента не съществува система, която да гарантира наличието на достоверна информация за количествата на образуваните СО и начините за тяхното третиране. Интересът към рециклирането на строителните отпадъци в страната е незначителен.
Опасни отпадъци
Опасни отпадъци са тези, които по състав, количество или свойства освен че замърсяват, създават риск за човешкото здраве и околната среда и са описани в специални национални и международни норми. Те могат да се съдържат в отпадъците от производствена и ремонтна дейност, както и в отпадъците от домакинствата. Основно те се образуват в производството. Общото количество на образуваните опасни отпадъци през 2000 г. (934 предприятия) е 758 хил.тона. Тридесет предприятия са източник на 97% от тях. Това са предприятия на металургията, нефтопреработването, химическата промишленост, пречистването на отпадъчни води и др.
Тенденции
Налице е трайна тенденция към намаляване на количеството на битови отпадъци, които са функция както на производството, така и на потреблението. От една страна, развитието на пазарното стопанство и масираният внос наложиха промени в потреблението на стоки. Всичко това води до увеличаване на количествата. От друга страна, тежката икономическа ситуация в страната и свитото потребление допринасят за намаляване на битовите отпадъци. Количествата на отпадъците в селските райони не се регистрират. Тези отпадъци директно се използват в селското стопанство за храна, наторяване или за отопление на домакинствата. Няма причини да се очаква, че генерирането на битови отпадъци в България в следващите години ще се различава от общите световни тенденции.
Очаква се морфологичният състав на битовите отпадъци да се променя в резултат на:
• масово използване в бита на пластмасови и комбинирани опаковки за еднократна употреба;
• увеличаване използването на метални опаковки, в частност алуминиеви за еднократна употреба;
• навлизане на напитки със стъклени бутилки за еднократна употреба;
• промяна в асортимента и тиражите на периодичния печат;
• внос на домакинска техника, електроника, автомобили и автомобилни гуми втора употреба и др.
Очакванията са за повишаване на относителния дял на хартията, пластмасите и металите.
Как да помогнем
Хората имат непосредствено отношение към проблема с отпадъците. Използването на отговорен подход при всекидневното пазаруване и изхвърляне на боклука могат значително да допринесат за подобряване на сегашното състояние на нещата чрез:
• сортиране на отпадъци и участие в програми, целящи рециклиране или многократна употреба на продуктите,
• избор на трайни продукти с по-продължителен период на употреба,
• ориентиране към рециклирани продукти или продукти, поддаващи се на рециклиране,
• намаляване на опаковките и многократно използване на старите опаковки;
• компостиране на органичните отпадъци, поддаващи се на биоразграждане.
Хората трябва да са информирани за някои често използвани продукти, съдържащи опасни вещества
